- отцепник
- отце́пни|к м., -ци 1. Abtrünnige(r) m, -n, -n; 2. полит. Sektierer m, -, Renegat m, -en, -en; 3. рел. Sektierer m, -, Schismatiker m, -.
Български-немски речник. 2013.
отцепник
Schlagen Sie auch in anderen Wörterbüchern nach:
отцепник — същ. разколник, разцепник, сектант, фракционер, еретик същ. отстъпник, дисидент … Български синонимен речник
дисидент — същ. разколник, отцепник, отстъпник … Български синонимен речник
еретик — същ. разколник, сектант, фракционер същ. безбожник, вероотстъпник същ. отцепник … Български синонимен речник
отстъпник — същ. ренегат, дезертьор, изменник, беглец, предател, вероломник, клетвопрестъпник същ. стачкоизменник, доносник същ. разколник, отцепник, дисидент … Български синонимен речник
разколник — същ. еретик, разцепник, отцепник, сектант същ. размирник същ. отстъпник, дисидент … Български синонимен речник
разцепник — същ. разколник, отцепник, сектант, фракционер същ. размирник … Български синонимен речник
сектант — същ. еретик същ. разколник, разцепник, отцепник, фракционер същ. догматик, доктринер, ограничен, тесногръд … Български синонимен речник
фракционер — същ. сектант, разколник, разцепник, отцепник … Български синонимен речник
